Darla Home

Всички изделия в този блог са изработени ръчно и имат запазен търговски знак. Ако искате да купите на дребно или на едро от нашите артикули, моля свържете се с нас чрез имейла или поръчайте през сайта ни: darlahome.com. All goods in this blog are hand made and copyrighted. If you want to buy any item, please contact us by email or through our website:darlahome.com.

22.02.14 г.

Конкурс за приказка I

I

Микка и нейното приключение




Както всеки знае, приключенията започват неочаквано.

Приключението на Микка обаче започна съвсем, съвсем по план.

Но коя е Микка? Микка е малко зайче, което живее в полята на Златна Добруджа. Представете си само колко много място за игра има там.  Цяло лято Микка играеше на воля и през ум не и минаваше за приключението, което и предстоеше.

………….Ето , че зимата дойде. Снегът затрупа тревичките, с който се хранеха Микка и семейството и. Дългите дни станаха дълги нощи. В един зимен слънчев ден Микка играеше със своите приятели. Тогава земята се разтресе. Тежки стъпки наближаваха малките зайчета. Всички побягнаха на посоки. Само Микка се сви уплашена и замижа. Усети някой, който се беше провесил над нея. Почувства как с ръце я вдигат от земята и се разтрепери.





-Мамооо….- опита се да извика Микка, но не успя. После и стана топло, много топло и спокойно. Почувства се в безопасност.

- Не се страхувай, мъниче- каза един топъл глас. Аз съм сам и си търся приятели.

Микка отвори очички и видя огромният бял мечок Бу.

-          Когато вървях насам до Дуранкулашкото езеро намерих това яйчице. Подарявам ти го! Грижи се за него- каза Бу.

Яйцето беше толкова крехко, че Микка се чудеше как да го съхранява. То беше и необикновено, със син цвят. Затова го постави в една от своите играчки и започна да ходи навсякъде с него. Eдин ден, както се разхождаха изведнъж започна силен дъжд. 


Но Микка беше умно зайче и носеше своя чадър. Забърза да се прибира, защото стана тъмно и страшно и „О, чудо!“, яйцето се пропука. От там се показа главичка. Беше странна, с червеничко около гушката. Ами дааа, това е Червенушка или както я наричат възрастните- червеногушата гъска. Микка се разтревожи. Трябваше да му помогне малко, за да излезе съвсем от черупката си и да потърси храна за бебето. Насочиха се  към полето с надежда, че ще могат да намерят пшеница.

Пекна слънце! Микка побърза да заведе своя малък приятел да се изкъпе в спокойното Шабленско езеро. Червенушка беше толкова щастлива!

-Ще мога да играя и да се забавлявам на воля- помисли си тя и така се развълнува, че перушината и се разроши.

Както си играеха и забавляваха Микка усети, че някой ги наблюдава. Да, това беше Старият елен. Тогава се случи нещо много страшно! Силен пукот се разнесе из въздуха! Една сива гъска падна неподвижна до Микка и Червенушка.

-          Какво ти е? Добре ли си?- опита се да попита Микка, като се доближи до гъската, но тя не отговори. Чу се отново БУМ! Тогава Старият елен извика:

-          Бързо, бързо, елате при мен! Ние сме в опасност! Това е опасност!

Микка и Червенушка скочиха на гърба му и той тръгна с бързи уверени стъпки през гората, защото знаеше къде ловците са поставили засада.




Езерото сега беше спокойно. Опасният шум не се чуваше и малките приятели си мислеха само как ще играят на воля в полето и езерото, но …О, не! Червеногушите гъски се стягаха вече за път. Приготвяха се да летят отново към дома! Червенушка трябваше да отлети с тях- за първи път!

-          А какво ще правим следващата зима? Пак ли ще дойдем тук?- попита Червенушка водачът на нейното ято.

-          Да, Червенушке, пак ще дойдем тук. Това място е толкова хубаво…

-          А ужасният шум , а хората с пушките?

-          Ще се надяваме, че няма да са тук, Червенушке.

Всички гъски се вдигнаха заедно и оформиха малки ята- наподобяващи хвърчила. Долу в полето Микка махаше на своето ново приятелче и се надяваше следващата зима отново да се срещнат .

-Довиждане, Микка, благодаря ти! – викаше Червенушка, докато се издигаше в небето.

„Може би тя полетя към своето приключение“- помисли си Микка.





автори:  
мама Галя и Христо- 7 години



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...