Зайенки

Зайенки

Бутикова серия ръчно изработени кукли с рисувани личица. 

Албумът във фейсбук

Конкурс за приказка V

Приключенията на Микка и нейните приятели

Имало едно време едно момиченце със заешки костюм. То се казвало Микка. То отишла на Северния полюс при нейната най-добра приятелка мечката Анна. 

Но момиченцето видяло нещо различно в приятелката си. Видяло, че държи яйце. То знаело, че мечките не снасят яйца като птиците.
Анна казала, че там има малко сладко пингвинче, което ще се роди след няколко дни и трябва да го пази защото мама Пингвина е загинала във войната на китовете и делфините, а не може да го пази, защото ще ходи в Дисниленд при свойте малки. Микка предложила да го гледа и да се облече като неговата майка, като се излюпи.

Криела го под своя чадър в дъжд и сняг и то най-накрая се излюпило. Било щастливо,че някой е до него. То обичало своята мила и малка майка. Пингвинчето не знаело какво означава майка, но знаело, че тя се грижи за него много мило и нежно.

Автор:

Лора Георгиева Лазарова

Конкурс за приказка IV

Приключенията на зайчето Микка

Имало едно време едно зайче на име Микка, което тръгнало да търси много приключения със своя приятел еленчето Фин. Както тръгнали, по пътя пред тях видели едно голямо синьо яйце. Решили да вземат яйцето със себе си. Но не знаели, че това яйце е изгубено от майка му. 

По пътя изгубили яйцето, но го намерила една мечка. Тя взела яйцето и го занесла в нейната пещера. Микка усетила, че яйцето е паднало и казала на Фин да спре. Той я попитал:

-          - Защо?

Микка отговорила:

-         - Защото изгубихме яйцето.

Микка и Фин се върнали по пътя, за да търсят яйцето, но не го намерили. Изведнъж видяли голяма пещера и влезли вътре. Там видели яйцето и огромна мечка и много се изплашили. Но Микка измислила план и казала на Фин:

-          - Ти ще заблудиш мечката, а аз ще взема яйцето.

И така Фин заблудил мечката, а Микка взела яйцето и заедно с Фин избягали от пещерата.

В този момент се появила майката на яйцето и когато я видели те разбрали, че в яйцето има малко пингвинче. Тя видяла яйцето и веднага го познала. Микка и Фин повярвали, че това е нейното яйцето и й го дали. Майката благодарила на Фин и Микка и си отдъхнала. 

Двамата приятели продължили по пътя си с приключения.

Автори:

Диана Миленова Асенова, 4 клас, ОУ „Христо Ботев”, с. Брестница

Радка Ангелова Шаркова, 4 клас, ОУ „Христо Ботев”, с. Брестница

Милен Миленов Асенов, 1 клас, ОУ „Христо Ботев”, с. Брестница

Конкурс за приказка III

Приключение в Северната гора

 

В една студена страна имало една Северна гора. В нея живели зайчето Микка със своите приятели. Най–верният приятел на Микка е еленът Сеу. От сутрин до вечер те били заедно и препускали през безкрайната Северна гора да търсят приключения. 

Един ден, както се разхождали в най–дълбоките части на Северната гора те се уплашили от една голяма полярна мечка. Видели, че той не иска да им навреди и се сприятелили.
 

Нарекли мечката Хъги и го завели в техния дом, където заживели заедно.  Той им подарил едно красиво небесносиньо яйце, което бил намерил близо до едно езеро. Майката и таткото на яйцето били починали, докато защитавали яйцето от нападението на една хищна птица. Микка много се впечатлила от това яйце и го взела, за да се грижи за него. 

Тя го водела навсякъде със себе си с една количка  и го пазела от дъжда с един чадър. Грижила се много добре за него.

Един ден, както си играели с него, чула непознат звук от яйцето. Видяла, че то се пропуква и от него излязло едно пингвинче. Микка не била виждала такова същество досега и го занесла на приятелите си. Те обяснили на Микка, че това е пингвинче. На нея много й харесало и го нарекла Мери.

Микка, Мери, Хъги и Сеу заживели щастливо в търсене на нови приключения.

Автор:

Димитър Ивайлов Димитров, 6 клас, ОУ „Христо Ботев”, с. Брестница

Конкурс за приказка II

Зайчето Микка

Имало едно време едно зайче на име Микка. То тръгнало да търси приключения и по пътя си срещнало елена Фреди. Освен Фреди, Микка видяла и едно малко яйце. Тя решила да слезе от елена и да вземе яйцето, след което отново се качила. По пътя те срещнали и бяла мечка.  Веднага се сприятелили с нея, прегърнали се и тръгнали. 

Както си вървели елена, мечката и Микка, едни пирати откраднали яйцето от тях. Еленът се ядосал и тръгнал към кораба. След това скочил на кораба, но яйцето паднало във водата. Зайчето Микка скочило във водата и извадило яйцето. След два дни яйцето се излюпило и се оказало, че е пингвинче. Зайчето Микка много се зарадвало. 

След време както се разхождали Микка и пингвинчето изведнъж видели майка пингвин. Тя много се зарадвала като видяла пингвинчето  и заедно се прибрали. След това и мечката, и еленът, и зайчето Микка, тръгнали да се прибират.

 Когато зайчето Микка се прибрало вкъщи  майка му много му се зарадвала, а то веднага започнало да и разказва за историята, която му се е случила.

Автори:

Стела Янкова Николова, 3 клас, ОУ „Христо Ботев”, с. Брестница

Николета Янкова Николова, 1 клас, ОУ „Христо Ботев”, с. Брестница

Нина Спасова Шаркова, 3 клас, ОУ „Христо Ботев”, с. Брестница

Конкурс за приказка I

I

Микка и нейното приключение

Както всеки знае, приключенията започват неочаквано.

Приключението на Микка обаче започна съвсем, съвсем по план.

Но коя е Микка? Микка е малко зайче, което живее в полята на Златна Добруджа. Представете си само колко много място за игра има там.  Цяло лято Микка играеше на воля и през ум не и минаваше за приключението, което и предстоеше.

………….Ето , че зимата дойде. Снегът затрупа тревичките, с който се хранеха Микка и семейството и. Дългите дни станаха дълги нощи. В един зимен слънчев ден Микка играеше със своите приятели. Тогава земята се разтресе. Тежки стъпки наближаваха малките зайчета. Всички побягнаха на посоки. Само Микка се сви уплашена и замижа. Усети някой, който се беше провесил над нея. Почувства как с ръце я вдигат от земята и се разтрепери.

-Мамооо….- опита се да извика Микка, но не успя. После и стана топло, много топло и спокойно. Почувства се в безопасност.

- Не се страхувай, мъниче- каза един топъл глас. Аз съм сам и си търся приятели.

Микка отвори очички и видя огромният бял мечок Бу.

-          Когато вървях насам до Дуранкулашкото езеро намерих това яйчице. Подарявам ти го! Грижи се за него- каза Бу.

Яйцето беше толкова крехко, че Микка се чудеше как да го съхранява. То беше и необикновено, със син цвят. Затова го постави в една от своите играчки и започна да ходи навсякъде с него. Eдин ден, както се разхождаха изведнъж започна силен дъжд. 

Но Микка беше умно зайче и носеше своя чадър. Забърза да се прибира, защото стана тъмно и страшно и „О, чудо!“, яйцето се пропука. От там се показа главичка. Беше странна, с червеничко около гушката. Ами дааа, това е Червенушка или както я наричат възрастните- червеногушата гъска. Микка се разтревожи. Трябваше да му помогне малко, за да излезе съвсем от черупката си и да потърси храна за бебето. Насочиха се  към полето с надежда, че ще могат да намерят пшеница.

Пекна слънце! Микка побърза да заведе своя малък приятел да се изкъпе в спокойното Шабленско езеро. Червенушка беше толкова щастлива!

-Ще мога да играя и да се забавлявам на воля- помисли си тя и така се развълнува, че перушината и се разроши.

Както си играеха и забавляваха Микка усети, че някой ги наблюдава. Да, това беше Старият елен. Тогава се случи нещо много страшно! Силен пукот се разнесе из въздуха! Една сива гъска падна неподвижна до Микка и Червенушка.

-          Какво ти е? Добре ли си?- опита се да попита Микка, като се доближи до гъската, но тя не отговори. Чу се отново БУМ! Тогава Старият елен извика:

-          Бързо, бързо, елате при мен! Ние сме в опасност! Това е опасност!

Микка и Червенушка скочиха на гърба му и той тръгна с бързи уверени стъпки през гората, защото знаеше къде ловците са поставили засада.

Езерото сега беше спокойно. Опасният шум не се чуваше и малките приятели си мислеха само как ще играят на воля в полето и езерото, но …О, не! Червеногушите гъски се стягаха вече за път. Приготвяха се да летят отново към дома! Червенушка трябваше да отлети с тях- за първи път!

-          А какво ще правим следващата зима? Пак ли ще дойдем тук?- попита Червенушка водачът на нейното ято.

-          Да, Червенушке, пак ще дойдем тук. Това място е толкова хубаво…

-          А ужасният шум , а хората с пушките?

-          Ще се надяваме, че няма да са тук, Червенушке.

Всички гъски се вдигнаха заедно и оформиха малки ята- наподобяващи хвърчила. Долу в полето Микка махаше на своето ново приятелче и се надяваше следващата зима отново да се срещнат .

-Довиждане, Микка, благодаря ти! – викаше Червенушка, докато се издигаше в небето.

„Може би тя полетя към своето приключение“- помисли си Микка.

автори:  

мама Галя и Христо- 7 години